Очите ми Ти пълниш с любовта Си
и една сълза от тях сега се рони.
Защото даде Ти за мен кръвта Си,
а ний ръцете Ти прободохми с пирони.
От Небето слезе Ти, за да лекуваш,
дойде за мир, дойде, за да ни браниш.
Дойде за царството небесно да вествуваш,
а ний без нож отворихме ти рани.
Какво ли благо чакахме от Теб?!
Каква ли част от Твоята безкрайност?!
Къде остана нашият желан (от Теб) ответ,
и къде живота Ти приет до крайност?