И в този ден времето свърши се,
стопи се като капчица лед,
и святият Бог седна в престола Си,
простря полите на Своята слава
и с поглед решителен погледна напред.
И ангелско множество летеше наоколо,
а душите човешки бяха навред.
И постави Бог овците отдясно Си,
а козите отляво отлъчи, отпред,
за да каже сам Царят величествен
как беше отхвърлен или беше приет...
Тогава овците жадно с поглед уверен
слушаха думите с радост,
които Царят прествят
бе решил да им каже в този ден благодат:
- Дойдете вий благословени от Отца Ми
и наследете царството приготвено за вас
от създанието на света от Нас.
Но послушайте гласа ми и вий презряни
в този час, че пренебрегнахте зова Ми
и убихте Този, Който беше с вас...
...И дойде да ви нахрани,
а вий поставихте Му рани.
Ето, Той сега стои пред вас...
И тогава Царят заговори
в славната безкрайна светлина,
книгите пред Себе Си отвори,
да разисква с хората съдба.
А козите свели своите чела,
докрай презряха злите си дела.
- О, бучка пръст в безкрая на всемира!
Исках дрехи да ви дам, да ви нахраня,
да стопля вашето сърце...
Исках сили за живот да давам,
сила давах с двете Си ръце...
Бях силен планините да повдигам,
но за вас Аз станах слаб...
Бях в слава от безброй места обсипан,
и при вас дойдох, а бях презрян...
Бях свободен във Духа Си силен,
а ваща воля Ме върза във затвор.
Предадох се във вашите ръце,
и с нозете Си Аз бързах да помагам,
а вие твърдо казахте: Нещем!!!
Образ слязох да ви дам, да ви оставя,
а вие махнахте с ръка...
Безценен дар дойдох да бъда Аз за вас,
но кой прие ме от сърце?
Не виждам никой друг да иска таз награда,
освен тук моите овце...
Елате вий благословени!
Елате, за да ви нахраня Аз!
Ще премахна вашите дълбоки рани,
и ще ви дам от славата приготвена за вас...