Дълги, дълги години минават,
живота си бавно тече.
Разкъсващи чувства кръпки оставят,
върху бръчките по мойто лице.

Вече знам, че животът не струва.
Живот ли? Какво е това?
Всеки иска сам да царува
над душите човешки положил ръка.

В ръката със скиптър железен
само едно не разбрах:
Кой ще се смее последен,
защото аз онемях...