Душата ми тихо да стене от радост,
че Ти си завинаги моят Баща.
Защото нямам друга подобна наслада
смирено да сложа на Тебе глава.

Слава да бъде на Твоето име!
Копнежът на мойта душа е хвала.
Теб да прославям и Теб да издигам,
защото само Ти заслужаваш това.

От Твоята милост по-сладко аз нямам.
От разговор с Тебе аз издигам сърце.
Само Твоята благост и милост аз имам
и това е доволно да имам от Теб.

Щастието в Тебе аз не мога да опиша.
Ти даваш радост и здраве в плътта ми,
храната ми денем и нощем сънят ми
и не ще лишиш и от обич духът ми.

Ти си най-ценното, което аз имам
и не искам за друго аз да Те дам!
Неразумно ще бъде да бягам от Тебе,
но от Твоята обич доволно да ям.

Душата ми пее от радост за Тебе
и няма наслада по-голяма от тази,
човек да живее обикнат от Тебе,
защото това е което му даваш...

Няма да спра да те хваля, не искам,
не искам да стигам без Тебе далеч,
но близо до Тебе аз искам да бъда,
за да се радвам и наслаждавам на Тебе навек.