Сред звездите откривам очите ти,
Луната е пролетен цвят
небрежно забоден в косите ти,
отронен от дивия свят.
Време в пространство разбивам,
за да те имам до мене сега,
в сърцето си бавно откривам
частици от твойта съдба.
Като буен огън любовта ти
изгаря всички мисли в мен,
за теб остава аз да мисля
с обич чиста всеки ден.
Природна сила е съдбата
разкъсала безброй сърца,
но ти оставаш непозната -
любовта за тебе е съдба.
Свободна ли желаеш да останеш?!
Едва ли дълго ще бъде така...
Ще заробя душата ти крехка,
за да бъде до мен любовта.
Търсена не винаги си ти,
но аз ти търся образа до своя...
И не искам все така да продължи!
Искам с теб да бъда, мила, моя
и винаги до мене ти бъди!